beti
1 результат
Bulma ("Delilik hakkında açık açık") (превод)
Bak bana!
... anılar gibi beyazım... yerlere dağıldım tüm kelimelerimle, ancak doğru olanları bulamıyorım. Gözlerimi kapatıp onları avuçluyorum, üzerine döküyorum ve o zamanki üzüntüyle güvenine diktiğim yamalardan vücudundan akmaya başlıyorum... çatlakl ...
Bak bana!
... anılar gibi beyazım... yerlere dağıldım tüm kelimelerimle, ancak doğru olanları bulamıyorım. Gözlerimi kapatıp onları avuçluyorum, üzerine döküyorum ve o zamanki üzüntüyle güvenine diktiğim yamalardan vücudundan akmaya başlıyorum... çatlakl ...
1684
6
Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
864
10
Когато притихнал
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки ...
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки ...
738
18
Безумно е
когато непонятен
светът се срива
в мъничка пътека...
и всеки следващ миг ...
когато непонятен
светът се срива
в мъничка пътека...
и всеки следващ миг ...
957
6
Горчи ли ти
когато те попивам
от залези засъхнали в очите...
... когато няма път
и сипкав вятър ...
когато те попивам
от залези засъхнали в очите...
... когато няма път
и сипкав вятър ...
986
20
*
...
сънят е слабост...
промъква се бавно
разкъсва очертанията ти до липса... ...
...
сънят е слабост...
промъква се бавно
разкъсва очертанията ти до липса... ...
769
7
"Не ми махай за сбогом, трябваш ми!"*
С кой друг да загърбя по пладне
светофарът озъбил се жадно
и дъждът и пороят от истини
всяка болка живяна напразно ...
С кой друг да загърбя по пладне
светофарът озъбил се жадно
и дъждът и пороят от истини
всяка болка живяна напразно ...
851
1
21
Вдишвам те
на глътки...
по ръждивия перваз
на изтъняла себичност...
... танцуват облаци превъзмогнали вятъра ...
на глътки...
по ръждивия перваз
на изтъняла себичност...
... танцуват облаци превъзмогнали вятъра ...
935
20
Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...
857
19
… ще дойде приказна и бяла
и тихо ще покрие мрака с длани
ще стене по прозорците ми вятър
посипвайки с очите ти плътта ми...
ще впива в устните копнежи ...
и тихо ще покрие мрака с длани
ще стене по прозорците ми вятър
посипвайки с очите ти плътта ми...
ще впива в устните копнежи ...
859
15
838
17
Този месец е друг...
... той разсича до празно
има думи за „сбогом”*
а ограбва безгласно
всяка ласка попила ...
... той разсича до празно
има думи за „сбогом”*
а ограбва безгласно
всяка ласка попила ...
799
13
Тази нощ…
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...
837
24
Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност ...
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност ...
809
15
.
Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято ...
Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято ...
893
25
Няма как да се върна!
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...
822
10
Разкопчавам очите си…
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...
905
25
Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...
873
1
24
Там е тихо...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо ...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо ...
856
13
Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува… ...
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува… ...
865
14
Провокирано от :
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет… ...
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет… ...
1201
29
Денят мълчи…
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен – ...
… засъхнал по паважа
с поредното бездушие прострелян
бродира птици бавно вятър…
а той е сам и непотребен – ...
707
1
12
От тук до там
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна ...
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна ...
741
6
Има нещо толкова страшно…
… в тези думи изпуснати плахо
непонятно до болка неискрено
а попиват в сърцето ми жадно
и не мога да чуя гласa си ...
… в тези думи изпуснати плахо
непонятно до болка неискрено
а попиват в сърцето ми жадно
и не мога да чуя гласa си ...
1181
18
В тези думи…
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане – ...
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане – ...
806
18
Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна ...
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна ...
1259
28
… оставих гнева си…
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева… ...
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева… ...
982
26
Понякога рисуваше платнища
по мачтите на кораб без посоки
надипляше си облаци от нищо
и в нищото потъваше дълбоко…
... покриваше нозете си с умора ...
по мачтите на кораб без посоки
надипляше си облаци от нищо
и в нищото потъваше дълбоко…
... покриваше нозете си с умора ...
932
20
… а цветя са поникнали
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда… ...
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда… ...
600
9
"... душата ми бе вятър в онзи град..."
(Из "Пътят и момичето" Хилми Явуз)
Вятърът
… не е илюзия
ни сенките напъпили по пладне… ...
(Из "Пътят и момичето" Хилми Явуз)
Вятърът
… не е илюзия
ни сенките напъпили по пладне… ...
727
16
***
Отиват си от мен всяка есен,
посипали взора ми с шепа пера,
а искам да тръгна с тях към звездите,
но никой не шие вече крила… ...
Отиват си от мен всяка есен,
посипали взора ми с шепа пера,
а искам да тръгна с тях към звездите,
но никой не шие вече крила… ...
821
23
1121
34
Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези ...
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези ...
1187
36
Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...
858
20
... есенна тъга
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница ...
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница ...
961
22
Самоизмислям се…
… върху криле
на пеперуда
понякога
когато не вали ...
… върху криле
на пеперуда
понякога
когато не вали ...
893
24
Някой ден…
… в някой следващ спектакъл
след поредните зими
след всички „дали”…
по затихнали стъпки ...
… в някой следващ спектакъл
след поредните зими
след всички „дали”…
по затихнали стъпки ...
834
15
Закърпено –
на овдовели принципи
с нахапано до кърваво
… по устните…
по прага ми – ...
на овдовели принципи
с нахапано до кърваво
… по устните…
по прага ми – ...
826
14
Ще се събуди Слънцето от изток
и птици ще нашарят небесата
тепетата денят ми ще затрупат
по залези препуснали нататък…
… забързано ще отминават зими ...
и птици ще нашарят небесата
тепетата денят ми ще затрупат
по залези препуснали нататък…
… забързано ще отминават зими ...
818
17
***
Там в капчука
две врабчета се карат за нещо
спорят с вятъра вече от час
а е толкова сънен светът ...
Там в капчука
две врабчета се карат за нещо
спорят с вятъра вече от час
а е толкова сънен светът ...
911
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
