BoBoteva
70 результатов
жива легенда
конци от сняг и рубин
гонят страхове
преплетен символ
носи пролетния дух ...
  127 
студено слънце
осветява пътя ми
февруари е
дълбокият сняг
ни топли през лятото ...
  81 
Бъди промяната
Промяната търсиш ли, вече герой си.
От теб тя започва, прави я със стил.
Награда не чакай. Усмивките брой си.
За мен значат много – Човек, че си бил. ...
  214  14 
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
  214  15 
в чаша шардоне
виждам мислите си
отпивам бавно
догаряща свещ
на масата между нас ...
  80 
Погледи, мисли, от които боли.
Вземаме, даваме, без да броим.
Тази любов пак се сблъска в скали.
Само събаряме, без да строим:
с тебе в различни вселени стоим! ...
  165  11 
летните нощи
си тръгват внезапно
още в съня ми
летни спомени
прииждат като вълни ...
  105 
Бях детенце синеоко.
Ах, обичах да творя!
Лесно мислех, че ще мога
Еверест да покоря.
Рано ставах и се трудих. ...
  236  17 
Пчеларско
Нашият баща Марин
Има занаят един.
Вижте го как в свойта къща
с липов мед се той завръща. ...
  116 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  175 
мартенско слънце
изпращам тази зима
с букет от лъчи
тясна пътека
през боровата гора ...
  148  10 
песен на щурче
с която си отива
миг от лятото
дъждовна капка
се слива с кална локва ...
  157 
следи от буря:
прекършени дървета
колко е тихо
лястовичета
гнездят под стряхата ми: ...
  125 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  211 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  187 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  172 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  188 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  242 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  298 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  242 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  341 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  188 
по прозореца
кротък дъжд през декември
носи почуда
танц на снежинки
прониква в мислите ми ...
  111 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  249 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  267 
пчела кацнала
на цъфнал черешов цвят
мислено летя
запечатан плик
с писмо до любимия ...
  100 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  177 
бавно се вият
меандрите на реката
след залеза
лодка на брега
загубила името си ...
  229  11 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  172 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  199 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  170 
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
  171 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  251 
тъга че ти си
някъде там и нищо
не се усмихва
  184 
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
  372  17 
Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
  164 
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
  327 
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
  184 
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
  184 
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
  194 
Предложения
: ??:??