BoBoteva
62 результатов
жива легенда
конци от сняг и рубин
гонят страхове
преплетен символ
носи пролетния дух ...
  139 
Бъди промяната
Промяната търсиш ли, вече герой си.
От теб тя започва, прави я със стил.
Награда не чакай. Усмивките брой си.
За мен значат много – Човек, че си бил. ...
  218  14 
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
  215  15 
Погледи, мисли, от които боли.
Вземаме, даваме, без да броим.
Тази любов пак се сблъска в скали.
Само събаряме, без да строим:
с тебе в различни вселени стоим! ...
  170  11 
Пчеларско
Нашият баща Марин
Има занаят един.
Вижте го как в свойта къща
с липов мед се той завръща. ...
  122 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  183 
мартенско слънце
изпращам тази зима
с букет от лъчи
тясна пътека
през боровата гора ...
  163  10 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  217 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  195 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  182 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  196 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  252 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  311 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  249 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  354 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  198 
по прозореца
кротък дъжд през декември
носи почуда
танц на снежинки
прониква в мислите ми ...
  121 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  253 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  279 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  183 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  180 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  206 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  174 
отвъд двора ни
тихо пада ябълка
гравитация
***
свободен полет ...
  177 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  259 
тъга че ти си
някъде там и нищо
не се усмихва
  193 
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
  384  17 
Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...
  179 
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...
  340 
Дойде в града ни панаир,
обзе веселие площада.
Гърми уредба без пощада,
деца лудуват вън безспир.
Отрупан щанд с бонбони – ...
  198 
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
  196 
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост, ...
  210 
Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...
  197 
Научен порив с вкус химичен
не ме оставя безразличен!
Тук мерят сили със сулфати
деца – отбрани кандидати.
Валентност там ще им намигне, ...
  150 
Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз ...
  215 
На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...
  167 
В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...
  188 
Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата. ...
  225 
Утро неделно! Накрая пристигна -
късно кафе със сметана и чар;
бавна целувка – от теб ми е дар.
Време за нас – ти нима ми намигна?
Наша неделя – усещам копнеж! ...
  162 
Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...
  230 
Предложения
: ??:??