Елиза13
239 результатов
От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...
  398 
С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата, ...
  353 
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...
  510 
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...
  758 
Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
  443  10 
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...
  407  10 
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
  824  11 
Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...
  488 
Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен? ...
  533 
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата ...
  510 
Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...
  460 
Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река ...
  311 
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...
  607 
Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...
  643 
Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...
  1683  10 
Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...
  538 
Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...
  573  10 
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
  289 
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят. ...
  513 
(На дъщеря ми)
Красиво приказно ухание
на цвете нежно с деликатен аромат.
Ти, мое скъпоценно обещание -
безценен, неизмерен дар на благодат. ...
  479 
Златистият загар на лятото
докосна с мигли нежно мисълта.
И звук от струна сля се с ятото
рисуващо картини в небеса.
Нагазила в зелените треви ...
  371 
  2311 
  389 
Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...
  465 
За мен си галещо красива топлина
помилвана от две ръце грижовни.
Като завивка мека във дъжда
за воплите в душата ми отронени.
За мен си нежен, женски глас, ...
  395 
  661 
Удар! Невзрачно малко сиво птиче
се блъсна в леден, стъклен коридор.
Опита се със всичка сила слабото мъниче
да преодолее страшния, студен затвор.
След толкова безсилни опити ...
  431 
  628 
Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...
  768  15 
Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
  1225  10 
Когато обръчът на облачното време
се плъзне със метална тишина,
а погледът опитва се да вземе
частица въздух в буйната трева
си вземам шепа пръст. ...
  563 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  1343  10 
Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове, ...
  490 
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
  530 
Завръщам се с най-топлите си чувства,
всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.
Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,
дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.
И пак ръце протягам към лъчите златни ...
  1420 
Душата ми е в песента на птиче
криле разперило към нови светове.
С поглед влюбен в океанът от небе
със сърце на развълнувано море.
Душата ми препуска през поляни ...
  447 
В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара ...
  1059 
Велик е този ден – видях ръка към моята душа простряна
но тя не взе, не ме рани и не открадна.
Превърза с нежна милост зейналата рана,
душевен белег в детското сърце.
Ден, в който Божията обич ме отведе, ...
  1113 
Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора, ...
  688 
Предложения
: ??:??