Елиза13
232 результатов
Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...
  689 
Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
  563 
Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...
  670 
Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...
  779 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  913 
Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...
  612 
Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...
  612 
Красива гледка Ти ми подари,
отдъхвам в нея сладко и дълбоко.
Милувка в тишината на води,
отпивам всеки миг издигащ ме високо.
Над острието на приседналите буци ...
  739 
Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...
  1322 
Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...
  718 
Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...
  769 
От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния ...
  694 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  940 
(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...
  891 
Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
  668 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  587 
В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан, ...
  483 
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
  494 
Облечена си в най-красивите лъчи
на младостта, усмивката и онзи полет.
Докосва утрото гальовно твоите очи
а ти сияеш – дъх на нежна пролет.
Поръсва дъжд от розови листчéта ...
  1497  10  11 
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...
  503 
„Непоправимо”, щураво хлапе
оставаш си в душата ми красиво.
Едно пораснало и недотам момче
най-приказното братче мило.
Едва ли бях и съм добра сестра, ...
  529 
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...
  425 
Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото, ...
  388 
Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...
  537 
Щастлива съм, че Те познавам
макар частично, не напълно.
Пристъпвам и се доближавам
към извор на живот препълнен.
Ти оцветяваш люляково сивотата ...
  372 
Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли ...
  248 
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта, ...
  309 
В клоните звучи гласът на вятъра,
люлее песента си във листата.
Рисува с пръсти върху пясъка,
измива белезите по лицата.
Листенцата с дъх прегръщат ...
  638 
На Поли
Красиво цвете дъха аромат,
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо. ...
  263 
Дойде с топлината на отронен звук,
невидимо разля мелодия в сърцето.
И вече знаех, Ти си близо, Ти си тук,
усмивка озари в сияние лицето.
Извика в мен заровена мечта, ...
  272 
Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента, ...
  460 
Нелепо е! Светът умира всеки миг,
тревожността превземащо расте.
Утеха търси падащия, болен вик,
палитрата е цветна но чернее. Боде
в душата, а листа тъмнее, сгърчен лик ...
  462 
С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят ...
  496 
От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...
  365 
С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата, ...
  330 
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...
  464 
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...
  714 
Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
  410  10 
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...
  372  10 
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
  773  11 
Предложения
: ??:??