Елиза13
232 результатов
Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...
  421 
Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...
  428 
Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...
  679  13 
Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...
  483 
Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...
  589 
Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...
  883 
Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...
  392 
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...
  415 
О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...
  354 
На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.
  333 
– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...
  468 
Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...
  353 
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
  861 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  3994 
Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...
  1701 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  884 
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...
  854 
На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда ...
  635 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  3510 
Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...
  732 
Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...
  687 
Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...
  735 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  3047 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  795 
Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...
  843 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  4251  10  12 
Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...
  669 
Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вече ...
  1782 
Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...
  629 
Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...
  903 
Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...
  838 
Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...
  722 
Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа, ...
  806 
Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава ...
  667 
Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...
  891 
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
  714 
Посветено на Ани
Усмивката ти топла ми говори,
говори повече от всякакви слова.
Приятелството бисери изрови,
блестящи под очите на дъжда. ...
  856 
Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...
  830 
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...
  660 
Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...
  645 
Предложения
: ??:??