gali
243 результатов
Върви, аз съм тук - старата мебел -
практична, удобна, добра...
Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!
Та нали съм ти вече във къщата
и отдавна там си стоя! ...
  764 
Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват,
обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам и песента на дърветата, ...
  697 
Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...
  540 
"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам. ...
  701 
Не питай, чедо, как се обича,
не питай – отговор верен нямам до днес.
През моята призма любовта е една,
а за тебе тя може да бъде различна.
Не питай ме, чедо, колко боли... ...
  863 
Седя пред листа... и искам да пиша...
толкова неща в главата се извъртат,
и токова чувства смесват се и ме човъркат.
Седя... и нищо се не пръква,
нищо от мене не излиза... ...
  604 
Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам, ...
  1167 
Ох, какво да ти кажа...?
И ти си една вода ненапита,
една лъжа добре прикрита
и малка игличка в сърцето ми забита.
Нямам, нямам какво да ти кажа... ...
  810 
Уморих се от душевност,
не ми говори за любов.
Изцедена съм до плачевност
и не искам да зная на какво си готов.
Искам плътта ти - само нея, ...
  1115 
Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече... ...
  723 
Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда, ...
  591 
Ни най-малко съм те искала
и дори сега не те желая.
Но защо чувствам се подтисната,
помисля ли, че трябва да приема края?
И не, недей ми казва, че няма край... ...
  561 
Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...
  584 
О, зная, зная, че ме обичаш,
знам и дълго, че ще е това.
Знам, че и вечно в мене ще се вричаш,
ала, кажи ми, как мислиш, че тъй ще продължа?!
Как очакваш от всички да се скрия, ...
  660 
Спомням си аз девойка една,
млада бе тя и пълна с мечти.
Усмихнала се бе нейната съдба -
лъчезарна беше, с големи очи.
По пътя свой тя срещна Любов и любови, ...
  562 
Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама, ...
  512 
Тъжно ще ми бъде, щом отново пред теб застана аз.
Тъжни ще са първите минути и първият ни един час...
Ще се вълнувам може би, ще треперя цялата
и гласът ми явно ще трепти.
След това ще се отпусна - отново ще бъда АЗ. ...
  688 
Прости, сърце - аз отново ти изневерих.
Раздадох те до край и всичките болки и лъжи простих.
А не трябваше - признай, не биваше отново да допусна
някой отнякъде с теб да си играй и за пореден път
до тебе да го пусна... ...
  625 
А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата, ...
  495 
Искаш отново там да се върна,
да целуна въздуха, да погаля тревата...
Планините да преобърна и да напоя реката...
Ала как отново силна да бъда,
да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?! ...
  612 
Запей ми, моля те, запей ми!
Начален тон от душата ми вземи,
утеши я, моля те, с песен,
че от друго едва ли ще преболи.
Запей ми, моля те! Не намирам аз покоя. ...
  543 
Не ми бе нужно в сенки да те диря,
нито в нечие лице да се загледам,
за да зная, че веч едва ли ще те видя
и едва ли в теб ще се огледам.
Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам ...
  538 
Прекръстих се и влязох,
и едничка свещ от друга свещ запалих.
Към Бога зов предадох
и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.
В мъждукащата светлина ...
  512 
И ако вярно е туй, що казват,
че друг живот след тоз ще има,
аз, вярвай, че там ще те намеря
и ще бъда твоята любима.
Ако е истина, аз, умирайки, при теб ще дойда ...
  762 
Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа. ...
  514 
Здравей! Радвам се да те видя.
Или всъщност... излъгах, прости.
Истината е, че не искам да те обидя,
а всичко друго са куп лъжи.
Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи? ...
  537 
Отдавна аз простих ти
думите, делата и горещите сълзи дори.
Отдавна примирих се със съдбата,
останалите спомени и несбъднати мечти.
В дни слънчеви и някак пролетни, обаче, ...
  1009 
Когато роди се човекът - изплака,
а животът - ехидно се усмихна.
Че той, чаровникът измамлив, само това чака -
да нападне, щом жертвата притихне.
Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини. ...
  595 
Години тежки, задушни и някак самотни с теб преживях.
Дни мрачни, коварни и някак злокобни, заради теб изтърпях.
Мигове - приказно щастливи, но някак... мигновено и ти с тях излетя.
И разкъсвах се, а след туй отново се зашивах,
и душата кърпех си, и отчаяна заспивах... ...
  655 
Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих - ...
  511 
Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен, ...
  799 
Къде отива всичко
и защо отново съм сама?
От един останало ми стихче,
а от друг - картичка, слова...
Снимки прехвърлям - ...
  478 
От времето си да давам
и пак такова чуждо да крада,
това повече не мога да си прощавам -
трябва във времето да се съхраня.
Мечтите си върху откраднати мигове да градя ...
  458 
В една студена зимна нощ
аз крачех немощна в снега.
В сърцето си сякаш усещах острие на ръждив нож,
но това просто бе болката в моята душа.
В главата се редяха спомени от минало време ...
  659 
Сърцето ми голямо е,
ала в него малко хора място си заеха.
Мнозина бяха, но останаха малцина -
тези, които нищо от него не отнеха.
Мога да те пазя в него цял живот, ...
  615 
Защо изричаш наполовина верни думи?
Защо се вричаш в чувства неми?
Защо, когато с половин душа обичаш
и знаеш, че всички мечти разпиля ми?!
Как очакваш да продължа - ...
  955 
Времето минаваше в години, дни и часове.
Аз чаках някой душата ми да сгрее
и дори със себе си да я отвлече.
Стигнах дъното на пропаст,
от която не виждах вече светлина ...
  658 
Искам насред тревиста поляна да лежа,
а покрай нея река да минава.
Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,
а само вятъра да усещам тогава.
Искам да се взирам в небето ...
  571 
Аз имам вяра,
тая надежда
и нося любов!
Аз имам време -
глава не свеждам ...
  1119  10 
Зная, че един ден ще дойде Тя,
зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,
зная, че ще затвори една врата -
вход към живота, мечтите и делата ми.
Не зная само, когато тръгна с Нея, ...
  1541 
Предложения
: ??:??