генек
1 882 результатов
3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...
  870 
2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...
  831 
Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...
  731 
4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...
  869 
3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...
  638 
2.
Следващите два часа минаха в напрегнато съвещание. Преброиха намереното оръжие. 10 пушки, 6 автомата, 2 снайперски винтовки /Мешо веднага прибра едната, другата дадоха от уважение на Кръстев/, 14 различни пистолета /сред тях и немски „Люгер“ от войната, получен от Киро, както и малък „Броунинг“, ...
  590 
Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...
  645 
4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...
  572 
3.
Мъртвият лежеше по очи върху плета. Тоя стар плет, доста поувиснал вече, навремето делеше къщата на дядо Кольо и Корчовата. После дядото и бабата си заминаха, оставиха само една дъщеря, а тя пък беше се омъжила за съседа Корчо. Така че плетът стоеше излишен отдавна, но Корчо не го махаше. Едно, ч ...
  676 
2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, ко ...
  529 
Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...
  558 
4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...
  573 
3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...
  630 
2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...
  569 
Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...
  548 
4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...
  684 
3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...
  634 
2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се ...
  679 
Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...
  625 
4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...
  682 
3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...
  695 
2.
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Д ...
  586 
Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...
  659 
4.
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...
  615 
3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...
  722 
2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...
  739 
Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...
  1512 
Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...
  763 
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
  871 
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепенен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъсти за теб. Но, като отминем тия о ...
  893 
Рекламата беше досадна и протяжна. Колко бяха платили за нея – Джими не знаеше. Пък и не го интересуваше. Чужди пари – да харчат. Виж, с неговите имаше само един проблем. Нямаше ги…
Всъщност, появяваха се, минаваха транзит през банковата му сметка, понякога и в портфейла се появяваше някоя банкнота, ...
  785 
1.
Събудих се и…
2. а.
Станах бързо…
2.б. ...
  629 
Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ман ...
  1100 
1.
Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не т ...
  644 
Професор доктор кандидат и. т.н. Кольо Маминколев замислено гледаше през празния бял лист. Каква ти наука, братче, когато коремът свиреше боен марш, а до заплатата оставаха три дни. И то каква заплата… Професор Кольо се замисли. Как ще живее, как ще изхранва жена, дъщеря, че и зет безработен? Доскор ...
  602 
В едно царство, в едно господарство, скрит на 13-то ниво, защитен от спейс-командоси, извънземни чудовища, воини-киборги и обратен CD-терен, живеел страшен змей. Имал той седем смърти, четиринайсет сърца, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде ликвидиран той само с Ctrl+Alt+Del. И м ...
  668 
Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работ ...
  841 
- Сега да имаше една виагричка, та настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага:
- Ха, наздраве! Какво се разправяте? За виаграта? А, четохме и ние що четохме за това чудо, пък то взе, че само дойде при нас. Пешо от третия етаж се върна от задграничен курс, донесе няколко кути ...
  785 
Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...
  805 
Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…
Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…
Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съотв ...
  1049 
Предложения
: ??:??