ninasar
257 результатов
/ по повод земетресението в Турция и Сирия/
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...
  410 
/стих по снимка/
Дефектни ли са моите крила,
щом цветовете им се саботират?
Едното бяла светлина разля,
а другото е черна орисия. ...
  344 
Очите ми са с капчици зелено,
и жълто, като тичинки на цвете,
с есенция коняк са напоени.
В очите ми искрици пъстри светят.
Подмамен от чаровния им блясък, ...
  1041  11 
/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят, ...
  286  10 
Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
  902 
Щастлива бях, когато бях дете
и тичах като луда през полята.
Попивах всичко, дето се чете,
така пораснах умна и сърцата.
Щастлива бях и в младостта си аз, ...
  303  12 
И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам ...
  379  15 
Нямах никакви чувства към зимата,
сняг и студ, вой на вятър провлачен.
Не усещах промените в климата
покрай списъка с дневни задачи.
И не виждах игрите на времето, ...
  955  11 
“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...
  1053 
Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може би Бог ще протегне за прегръдка ръце
да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,
да чуя как бие огромното боже сърце.
Не зная какво ме очаква в края на пътя – ...
  909 
Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...
  709  12 
Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени, ...
  383  11 
По-хубаво от коледна елха
е ябълковото дърво на двора.
На клоните му до сами върха
се люшкат ябълки и се кокорят.
Подобно жълти мънички слънца ...
  389  19 
Вечно гонех някакви задачи,
бързах този свят да го открия,
ала все по-бавно взех да крача.
Осъзнах - животът е магия.
Щом си жив, на някого си нужен, ...
  1118 
Обичам в облаците да летя
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар ...
  387 
Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...
  1596  18 
Какво се крие зад реалността?
И в Космоса дали сме само ние?
От малка любознателна раста,
все търся отговори да открия.
Обхождам с поглед хоризонта син, ...
  1408  15 
Тази нощ съвсем не бе спокойна,
вятърът надуваше кавал,
а дъждът, пробил небесна стомна
пълнеше свещения граал
на земята. Зимата се смръщи, ...
  354  12 
Аз съм вещица, но малко странна,
харесва ми да правя добрини,
наместо да редя магии тайно,
тъй както са ме учили преди.
Навън поглеждам сутрин и премигвам, ...
  347 
Поръчах си бутилка Марсалà,
цветът напомня зрелите къпини.
Към себе си добра не съм била
и любовта нанякъде замина.
Сама се справям, имам дъщеря, ...
  440  14 
Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
  776  15 
Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...
  409  12 
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
  1117  18 
Забъркана във вещерски казан
е тази нощ, невярна самодива.
А ти от похождения пиян,
с изтъркани клишета я заливаш.
Не можеш се мериш с нея, не, ...
  299  10 
Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...
  673  11 
Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...
  912  15 
Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...
  843  20 
Мечтите са от ангели пера,
които над главите ни се реят.
Едничко искам, свят да сътворя
с магическата пръчица на фея.
И този свят да бъде съвършен – ...
  246 
А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци! ...
  345  12 
От облаците капе гной ръждива
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно, ...
  327 
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...
  1565  13 
Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...
  1151  19 
Сетивата са прегладнели.
Еуфорията завладява.
Корсети и фини дантели.
Съспенс в осма октава.
Игри на глада. ...
  1518  11 
Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път ...
  448  18 
- Деца, какво е доброта, кажете?
- Добротата е прекрасно цвете,
расте в човешката душа свенливо
и се разлиства, ако се полива.
- Поука всеки трябва да си вземе, ...
  991  19 
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
  355  13 
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
  560 
Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...
  438  10 
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
  744 
Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...
  433  16 
Предложения
: ??:??