Patrizzia
2 358 результатов
Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ. ...
  1079  12 
Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...
  1204  10 
Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...
  413 
Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.
Само краят й пристъпва, ...
  525 
Жената е звезда. На челото жигосана.
Cтъпва боса по тръни, без страх.
Небогопомазана е и немиросана.
С тежък кръст -първородният грях.
За децата си крала би, просила, лъгала. ...
  570  13 
Клатушка се пияният стрелочник,
семафорът объркано примига,
и релси се извиват, безпосочно,
за влакът, който тъй и не пристига.
Помахват тихо сгърчените клони. ...
  765  12 
Бърлогата на звяра. Смърди. Силно.
Сред голи кости хили се лъстиво,
хиената с котило уродливо,
навън излязла, гали се умилно.
Ще кажете: Пак ужасии разказва! ...
  607 
Каква ти средна възраст, болки, криза?
Престилка, манджи, страсти в сериала...
Съседски клюки и кирлива риза,
която и река не би опрала...
Дребнави грижи, мрънкане, проблеми, ...
  775  12 
Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.
Поредната година си отива, ...
  488  13 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  471 
Земя на заем. Въздух на корем.
И Бог размахващ десетте повели.
Множим се, трупаме и спим. Ядем.
И смеем се на шепа полудели.
На сигурния, топъл, мек диван, ...
  580  13  15 
Късно слънце раните си ближе,
вятър тънка паяжинка мята,
златни листи есен да наниже,
да накити празнично земята.
Иде зимен годеник разюбен, ...
  774  13 
С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите. ...
  521  14 
Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...
  658 
Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...
  780  20 
Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...
  544  11  17 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  712 
Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
  1115  18 
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
  553  11 
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
  1281  13  16 
Пада сняг по косите ми. Още е тъмно.
Скърцат стъпки зад мен и догонва ме вяра.
Там далече петел не дочака да съмне.
Зимен свят и поредният ден в календара
Студ сковава сърцата. Изгризва душите. ...
  546  11  11 
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...
  1767  17  27 
Ще си купя лачени обувки,
всяка локва смело ще прескачам,
сламена капела, с две-три джувки,
и...Cпоред клюкарките, откачам.
Ще си купя дъгоцветна блуза, ...
  524 
Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...
  1078 
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
  1222  14  17 
Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш, ...
  667 
От имане и нямане...Едва ли
и надали, заформи се сапунка.
О, Господи, как мразя сериали!
Да ме пързалят с маски, кръв и слюнка...
Сценарият? Банален да ви кажа, ...
  670 
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
  722  13  10 
Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам, ...
  776  12 
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
  1922  22  17 
И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...
  1256 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  1035  12 
Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...
  1196 
Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна, ...
  1496  16 
Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...
  559 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  836  10  12 
Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца, ...
  1007  10 
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
  560  10  13 
С мен не се задявай, мъжки,
не ме гледай пак в захлас!
Стара чанта, с нови дръжки,
че и лачена съм аз.
И да ми свалиш дъгата, ...
  861  11 
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...
  639 
Предложения
: ??:??