Patrizzia
2 287 результатов
Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
9
Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
50
3
4
Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
37
Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
48
2
На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
90
5
9
Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми, ...
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми, ...
71
3
3
Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
65
2
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
58
1
Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
79
1
Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
89
1
2
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
87
2
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
93
2
4
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
82
2
2
Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
128
2
4
Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
125
3
2
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
174
6
11
Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
145
5
6
Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
127
3
5
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
110
2
4
Скитнице, любов, ти победи,
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
103
3
И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
86
1
4
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
94
2
3
Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...
99
1
4
Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...
92
1
4
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
209
1
13
Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
93
3
3
Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
102
1
7
Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
146
1
4
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
130
6
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
145
2
6
И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...
138
4
8
Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...
179
7
12
Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...
160
5
Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
145
2
2
Вятърът навън пиян е
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко ...
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко ...
113
1
3
Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...
146
5
Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
130
2
2
Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...
164
3
3
Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
156
2
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
159
3
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
