Паулина_Недялкова
33 результатов
Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
  57 
И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
  57 
Мечтаеше си за най-голямата торта.
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...
  274 
Колко пъти са ме лъгали
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...
  309 
Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...
  257 
Аз съм онази малка точица,
драсната случайно на листа.
Следа от молива изгризан,
зареден със грешни мисли.
Малко петънце зад думите, ...
  236 
Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...
  940 
на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
  254 
Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...
  347 
Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
  509 
Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...
  198 
Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата. ...
  250 
Пролетната любов
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...
  261 
С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
  233 
Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването ...
  260 
Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...
  368 
Живеещият край морето,
най-накрая го намери
и разбра, че то е кротко,
но сутрин страшно реве,
защото нощем е самотно, ...
  232 
Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...
  424 
Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
  611 
Само едва полунощ е.
Да си запиша мислите
имам много време още.
Да не ме горят отвътре
или пък да не отлетят. ...
  277 
Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...
  393 
Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал. ...
  310 
Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата ...
  366 
Ти срещал ли си щастливо
непридружена жена.
Тя самоуверено крачи една,
защото така си е избрала.
Магнитна, горда и свободна, ...
  296 
Ден първи на нашата любов
и до днес остана незапомнен.
Не разбрахме кога се случи.
Имаше ли го този първи ден
или просто го прескочихме. ...
  356 
Арка с напъпили клончета
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...
  485 
Бог ти е дал от всичко.
Разточително.
И никак не е бил
спестителен.
Изпуснал е рога ...
  423 
Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна, ...
  365 
Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат ...
  573 
Улиците празни,
времето замряло.
Мухи под лампата
танцуват пияни.
Призрачно някак, ...
  352 
Все си тръгвах уж навреме,
преди да настъпи полунощ.
Аз те обичах, ти ме обичаше,
закъснявах малко, за разкош.
А каляската от златна тиква ...
  544 
Точно в тази книга,
героинята, която търсиш,
няма да намериш.
В нея няма спящи красавици.
И Пепеляшки няма. ...
  676 
Когато ме запитат как съм,
обичайно отговарям - добре.
В тези случаи винаги помага
познатото фалшиво клише.
Спестява излишни обяснения ...
  304 
Предложения
: ??:??