Паулина_Недялкова
35 резултата
В клетка ли съм.
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам, ...
  67 
Разминавате се
на улицата,
в метрото,
в магазина.
Може би човекът до вас ...
  79 
Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
  117 
И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
  111 
Мечтаеше си за най-голямата торта.
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...
  310 
Колко пъти са ме лъгали
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...
  361 
Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...
  309 
Аз съм онази малка точица,
драсната случайно на листа.
Следа от молива изгризан,
зареден със грешни мисли.
Малко петънце зад думите, ...
  283 
Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...
  1002 
на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
  297 
Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...
  393 
Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
  550 
Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...
  234 
Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата. ...
  297 
Пролетната любов
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...
  293 
С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
  273 
Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването ...
  307 
Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...
  401 
Живеещият край морето,
най-накрая го намери
и разбра, че то е кротко,
но сутрин страшно реве,
защото нощем е самотно, ...
  277 
Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...
  471 
Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
  672 
Само едва полунощ е.
Да си запиша мислите
имам много време още.
Да не ме горят отвътре
или пък да не отлетят. ...
  325 
Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...
  427 
Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал. ...
  349 
Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата ...
  413 
Ти срещал ли си щастливо
непридружена жена.
Тя самоуверено крачи една,
защото така си е избрала.
Магнитна, горда и свободна, ...
  339 
Ден първи на нашата любов
и до днес остана незапомнен.
Не разбрахме кога се случи.
Имаше ли го този първи ден
или просто го прескочихме. ...
  395 
Арка с напъпили клончета
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...
  542 
Бог ти е дал от всичко.
Разточително.
И никак не е бил
спестителен.
Изпуснал е рога ...
  461 
Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна, ...
  405 
Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат ...
  624 
Улиците празни,
времето замряло.
Мухи под лампата
танцуват пияни.
Призрачно някак, ...
  386 
Все си тръгвах уж навреме,
преди да настъпи полунощ.
Аз те обичах, ти ме обичаше,
закъснявах малко, за разкош.
А каляската от златна тиква ...
  578 
Точно в тази книга,
героинята, която търсиш,
няма да намериш.
В нея няма спящи красавици.
И Пепеляшки няма. ...
  725 
Когато ме запитат как съм,
обичайно отговарям - добре.
В тези случаи винаги помага
познатото фалшиво клише.
Спестява излишни обяснения ...
  357 
Предложения
: ??:??