Ревов
1 результат
Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...
  268 
Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...
  133 
Безумно щастлива и толкова млада,
тя боса пристига, но не знае пощада.
Пробожда сърцето ми с хиляди ножа.
И често заспива под моята кожа…
Притихнала, нежна, но винаги горда, ...
  267 
Да бяхме хванали експреса
преди да стигнем в Гибралтар.
За тебе всичко бих направил
от Конго чак до Занзибар!
Преплувал бих на малка лодка ...
  138 
Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
  137 
Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили! ...
  131 
Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...
  182 
Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва ...
  157 
На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!
Живее той във твоят поглед ...
  151 
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
  180 
Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...
  144 
От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен ...
  138 
В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...
  148 
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
  288 
Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...
  147 
Между хиляди думи.
Между болка и смях.
Между слепи куршуми.
Между радост и грях.
Между зима и лято. ...
  406 
Очаквам те да дойдеш под звездите
в самия край на Лунната дъга.
Там, дето се събират Планините.
И пее още – Старата река!
Аз виждам да се пръска Хоризонта ...
  186 
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти ...
  188 
Пие ми се –
ала не от изветрялото
самочувствие на Облаците
Пие ми се –
от пенливото шампанско ...
  144 
Не търсиш вече повод за разплата
откакто гледаш само да мълчиш.
С мълчание подкупваш тишината
преди да я взривиш…
Косите ти – ухаят на пачули ...
  133 
Не помня точно как се запознахме,
но помня още топлия ти глас,
край клоните на старата черница,
по пътя между Варна и Бургас.
Усещах как земята се разтваря ...
  154 
Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…
Колко време от тогава, ...
  163 
Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново ...
  153 
Между твоите руси коси
и водопади от облаци…
Между две езера и една шамандура,
аз откривам земи неоткрити от никого,
със нови слънца и със нова култура! ...
  244 
Какво като живея между книги
в един разхвърлян стар апартамент?
Отишъл бих за тебе до Малави,
а после с влак почти до Мериленд!
Защото те обичах до полуда! ...
  167 
Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи. ...
  209 
Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...
  588 
В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза ...
  212 
Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.
Денят си пръска босите пети, ...
  130 
Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя ...
  219 
Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.
Тръгва бодро из гората ...
  168 
Дъждът е котарак –
повярвайте ми всички!
Дъждът е котарак
със палави очички!
Със рунтава опашка ...
  180 
Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...
  288 
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
  173 
Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето
  173 
Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...
  184 
Живот като на кино
добър и малко лош,
разказва Тарантино.
И смее се Гаврош!
Додето на кобила ...
  192 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  355 
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра ...
  237 
Сънувах далечно пристанище
а край мене –
кораби с флагчета
от разноцветни
усмивки ...
  201 
Предложения
: ??:??