Ревов
152 результатов
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  582 
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица, ...
  278 
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
  292 
Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста ...
  608 
Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта ...
  262 
Над мен Звезди-светулки,
под мене – Небеса.
Луната се показва
с разрошена коса.
Прилича на секира, ...
  490 
Сънувам те, море
загадъчно и диво.
С коси от водорасли,
но винаги щастливо.
Със оня топъл дъх ...
  442 
От колко зими и колко лета
вълните се надбягваха
с делфините.
И корабът на Одисей воюваше
със дракони. И Божества. ...
  246 
Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща ...
  234 
От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.
Затуй сега преглъща доста трудно ...
  168 
Откакто спрях да гледам сериали
и почнах пак романи да чета,
аз имах време конят си да впрегна.
И с него да препусна по света!
Развял перчем от карловска тръстика ...
  250 
Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна… ...
  176 
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
  432  13 
Дъждът е Пълководец от времето на Ной.
Мелодия без думи за флейта и обой.
Спектакъл под звездите макар един и същ.
Дъждът е Пълководец всевластен и могъщ.
И въпреки, че няма – железни рамене. ...
  297 
Додето още креташ
и драпаш по земята,
надежда има още
да стигнеш до вратата.
Ключалката да счупиш. ...
  597 
Аз бях войник на своите Балкани.
Аз бях боец в полето на честта.
Защото се сражавах с урагани.
Защото ненавиждах подлостта.
Аз бях на топа винаги в устата – ...
  240 
Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти ...
  217 
Мъжко време
на мъжки надежди.
Мъжко вино
на мъжки софри.
И сърцето ми ...
  516 
Колко малко познаваме себе си,
а се мъчим да бъдем добри,
като се правим на птеродактили
или просто на маскари.
Увълчиха се душите ни. ...
  223 
Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...
  198 
Престанах да играя на игри
в които само слабият печели,
а силният – секундите брои
от своите пропуснати недели.
Нима със дребни хватки и лъжи ...
  279 
Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази ...
  175 
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...
  355 
Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина, ...
  456 
Живея на земята
безсмъртен и щастлив.
С рапира до луната.
И с поглед мълчалив.
Не ми е нужна слава. ...
  296 
Колко пъти си казвах: Не изпуска мига!
Този звяр без копита. Този кон без юзда!
Дръж го здраво на мушка,
между вчера и днес.
Нахрани го със песни! Дай му своя адрес! ...
  343 
След всяко поредно падение
пак съм влюбен до болка и див.
Безкомпромисен като стихотворение.
И безподобен – като мотив.
Но спрягам отново глаголи. ...
  303 
Бях някога – зъби и нокти.
Бях някога диво зверче,
омагьосано от реката.
И от нейните брегове…
Но изтекоха ...
  340 
Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...
  265 
Няма еднакви пристанища.
Няма еднакви брегове.
Има – еднакви параходи.
Има – еднакви дъждове.
Иначе дните си приличат ...
  242 
Светът е малък понякога. Светът е голям.
Особено ако плуваш по Аргандаб
на път за Сарагоса!
През Нос Добра Надежда,
или през долината Йосефетова, ...
  302 
Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
  357 
Предложения
: ??:??