Скитницa
294 результатов
Дядо Коледа, здравей!
Пише ти едно момче.
Амиии… казвам се Андрей
и послушно съм дете.
Всички мислят, че съм беладжия, ...
  1329  19 
Четеш по мен…
И сякаш съм любимата ти книга.
В очите ми откриваш паднали звезди.
И пожелаваш, вечно да ме има,
да бъда в нощите, в самотните ти дни. ...
  1168  14 
Страннико…
Страннико, здравей!
С очи от слънчеви лъчи,
без да знаеш как, къде,
душата ми изгубена откри. ...
  471 
На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...
  482 
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...
  892 
А той, светът, в очите ти се спря
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо, ...
  2073  14  37 
Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...
  356  10 
Някой ден, животът ще се промени,
тогава ще откриеш вярната посока.
Преминал през изкачването на скали,
приведен, носил кръст до своята Голгота.
Някой ден, ще видиш, колко си различен, ...
  599  18 
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу, ...
  523  11 
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...
  378  13 
Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя, ...
  759  23 
Когато се изгубя някъде из есента,
в‘ вихрушка от листа и цветни багри
и зъзна някъде с чадър от листопад,
очаквам с трепет топлите ти длани.
Когато слънцето зад облаци се скрие, ...
  799  18 
Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха, ...
  596 
Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
  570  13 
Предложения
: ??:??