Скитницa
294 результатов
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...
  497  20 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  473  20 
Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...
  763  18 
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
  554  17 
Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
  461 
Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...
  509  11 
Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...
  439  13 
Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...
  1092  11  26 
Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...
  614  16 
Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...
  1002  13 
Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...
  492  11 
Отново съм различната,
изгубила се в нищото.
Душата ми себичната,
поглежда към Всевишния.
И търси се в стрелките ...
  405  11 
Приказка за лека нощ ще ти разкажа.
Приказка за други времена.
Ще бъда малката Шехерезада,
приседнала пред теб на колена.
И знам, че тази приказка е чудна, ...
  452  10 
По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя, ...
  493 
Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  2275  15  41 
Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял ...
  473  12 
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
  864  10  31 
Аз съм онази, която влиза в нощта ти
с плахи стъпки на млада кошута.
С влажен поглед, докосвам душата ти,
като песен, в нощта ти дочута.
Аз съм онази, която влиза в съня ти ...
  512  17 
Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди. ...
  365  18 
Не позволявам да умират звезди всеки път.
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
  431  17 
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...
  452  16 
Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
  692  19 
Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
  415  21 
Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...
  322 
Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти ...
  380 
Знаеш, че те обичам, нали?
И отново е нашият юни.
Слънчоглед в полята цъфти,
а безкрая ухае на лавандула.
Зная, че ме обичаш и ти. ...
  633  14 
Усетих как ухаеш
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...
  1139  29 
Пътят на Странника
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода? ...
  1349  23 
  1487  10  23 
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
  802  10  22 
В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...
  591  16 
  2557  50 
За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
  506  15 
Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
  651  18 
Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...
  462  10  20 
Едно щурче забравено от времето,
тихичко на бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта, ...
  443  20 
Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...
  572  19 
И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя, ...
  512  22 
Странника и пролетта
Страннико,
окъсана е зимната ти дреха,
под топлината и́, дочаках пролетта.
На студовете ми, донесе тя утеха ...
  3079  11  27 
Толкова много любов в сърцето си носиш.
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал, ...
  578  25 
Предложения
: ??:??