yotovava
2 655 результатов
  953 
  1224 
ПРОЛЕТЕН КАЛЕЙДОСКОП
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
  244 
  757  13 
ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
  236 
ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
  257 
РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
  330 
ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
  425  11 
ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...
  619 
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
  454 
ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
  322  11 
БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
  953 
ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
  604 
  587 
  1526  15 
  923 
ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
  318 
  1340 
ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...
  648  10 
Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
  1210  21 
  467 
ГАЛОП ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
През полята, окъпани в дъжд,
съзерцавах коне как препускат.
Полудялата цъфнала ръж
ги поглъщаше с призрачни устни. ...
  304 
РАЗМИНАВАНЕ
Един човек ме спира вчера
и ми твърди, че ме познава.
Дежурен отговор намерих
за този, който поздравява. ...
  367  10  16 
Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.
Потънали сред сладък аромат, ...
  339 
Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...
  329  12 
  1194  12 
ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...
  752  10 
ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...
  431  11  14 
  1316 
КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
  503 
  1035 
  1257 
  688 
ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида. ...
  338 
НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам. ...
  475  11 
  728 
НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...
  563 
  826 
  629 
  1099 
Предложения
: ??:??