9 янв. 2009 г., 16:56

(А)КултурАЛна АЛабАЛаница 

  Эссе » Личные
1276 0 3
1 мин за четене
Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъм, толкова ме плаши. А на моменти се превръща в най-сигурното ми скривАЛище.
Накъде съм тръгнАЛа? Толкова често съм се питАЛа… Само знам, че все още не съм пристигнАЛа… там.
На моменти АЛкохолът ме потапя в някаква особена, специАЛна емоционАЛност. Странна АЛхимия от жАЛ и ярост към самата мен. Колко псАЛми съм изписАЛа за АЛексичното си мАЛодушие!
Понякога съм хАЛа, дива, злобна, брутАЛна дори, изпадам в болезнен емоционАЛен (и словесен) канибАЛизъм. СкандАЛ след скандАЛ…
УмирАЛа съм стотици АЛ – пъти… сега живея в много парАЛелни, АЛтернативни реАЛности. ПревърнАЛа съм се в АнгеЛ – но неморАЛен. Но все още не съм претръпнАЛа за своите АЛудории.
Кога съм измислила АЛ? Не, не съм! РазбрАЛа с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??