9.01.2009 г., 16:56 ч.
(А)КултурАЛна АЛабАЛаница
1 мин за четене
Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъм, толкова ме плаши. А на моменти се превръща в най-сигурното ми скривАЛище.
Накъде съм тръгнАЛа? Толкова често съм се питАЛа… Само знам, че все още не съм пристигнАЛа… там.
На моменти АЛкохолът ме потапя в някаква особена, специАЛна емоционАЛност. Странна АЛхимия от жАЛ и ярост към самата мен. Колко псАЛми съм изписАЛа за АЛексичното си мАЛодушие!
Понякога съм хАЛа, дива, злобна, брутАЛна дори, изпадам в болезнен емоционАЛен (и словесен) канибАЛизъм. СкандАЛ след скандАЛ…
УмирАЛа съм стотици АЛ – пъти… сега живея в много парАЛелни, АЛтернативни реАЛности. ПревърнАЛа съм се в АнгеЛ – но неморАЛен. Но все още не съм претръпнАЛа за своите АЛудории.
Кога съм измислила АЛ? Не, не съм! РазбрАЛа съм, повярвАЛа съм съм в нАЛичието на АЛреАЛността. На своята АЛекстекстуАЛност. На абсурдизма- но с АЛ- отпред. Той винаги, с някакъв рАзЛичен облик, се е появявАЛ… проявявАЛ… Аз просто съм го назовАЛа… намерила.
Има много АЛтернативи, повтарям. Но всяка една от тях започва с АЛ.
АЛбумът на моята фатАЛна контесктуАЛност също започва с АЛ.
Както и АЛчността на скитАЛческата ми взискАтеЛност.
Много съм дАЛа, много съм и отнела.
Но не е било фАЛшиво.
Накъде съм тръгнАЛа? Толкова често съм се питАЛа… Само знам, че все още не съм пристигнАЛа… там.
На моменти АЛкохолът ме потапя в някаква особена, специАЛна емоционАЛност. Странна АЛхимия от жАЛ и ярост към самата мен. Колко псАЛми съм изписАЛа за АЛексичното си мАЛодушие!
Понякога съм хАЛа, дива, злобна, брутАЛна дори, изпадам в болезнен емоционАЛен (и словесен) канибАЛизъм. СкандАЛ след скандАЛ…
УмирАЛа съм стотици АЛ – пъти… сега живея в много парАЛелни, АЛтернативни реАЛности. ПревърнАЛа съм се в АнгеЛ – но неморАЛен. Но все още не съм претръпнАЛа за своите АЛудории.
Кога съм измислила АЛ? Не, не съм! РазбрАЛа съм, повярвАЛа съм съм в нАЛичието на АЛреАЛността. На своята АЛекстекстуАЛност. На абсурдизма- но с АЛ- отпред. Той винаги, с някакъв рАзЛичен облик, се е появявАЛ… проявявАЛ… Аз просто съм го назовАЛа… намерила.
Има много АЛтернативи, повтарям. Но всяка една от тях започва с АЛ.
АЛбумът на моята фатАЛна контесктуАЛност също започва с АЛ.
Както и АЛчността на скитАЛческата ми взискАтеЛност.
Много съм дАЛа, много съм и отнела.
Но не е било фАЛшиво.
АЛа- бАЛа, нАЛи…
АЛ.!
© Александра Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хвАЛа! кАЛни номера много, но първо, добре дошла, второ, щастлива и вдъхновена 2009-а! На когото му е гадно, може и да не чете, но тук е въпрос на стилистика в отношенията.
-
Пълна простотия, а най-гадното е, че в целия текст никъде не се среща думичката "анАЛ", която смятам!, че не може да се изпусне!
-
Като филолог няма как да не дам шестица на това. :D
Браво, харесвам нестандартните неща, а това е едно от малкото такива в този сайт.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
