1 мая 2007 г., 10:51

* * * 

  Поэзия
580 0 2
Блъскат се безкрай вълните на прибоя,
чайки реят се със вопъл вледеняващ,
облаци невидими луната нагло крият...
Погребана надежда прошепва болка в мрака -
угаснал пламък спомня си душата...
Клаксони подпалват тишината на нощта,
гърми моторът в скорост побесняла -
колата подло се поднесе и падна в пропастта...
...Демони крадат души през пролетта,
ангели фалшиви кацат по витрините на тленността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??