1 may 2007, 10:51

* * * 

  Poesía
540 0 2
Блъскат се безкрай вълните на прибоя,
чайки реят се със вопъл вледеняващ,
облаци невидими луната нагло крият...
Погребана надежда прошепва болка в мрака -
угаснал пламък спомня си душата...

Клаксони подпалват тишината на нощта,
гърми моторът в скорост побесняла -
колата подло се поднесе и падна в пропастта...
...Демони крадат души през пролетта,
ангели фалшиви кацат по витрините на тленността...

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??