May 1, 2007, 10:51 AM

* * * 

  Poetry
523 0 2
Блъскат се безкрай вълните на прибоя,
чайки реят се със вопъл вледеняващ,
облаци невидими луната нагло крият...
Погребана надежда прошепва болка в мрака -
угаснал пламък спомня си душата...

Клаксони подпалват тишината на нощта,
гърми моторът в скорост побесняла -
колата подло се поднесе и падна в пропастта...
...Демони крадат души през пролетта,
ангели фалшиви кацат по витрините на тленността...

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??