29 нояб. 2006 г., 21:42

* * * 

  Поэзия
5.0 / 1
653 0 4
(на Рупи)
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща.
Ти казваш, че готов си да умреш,
но кой човек умира,
без да иска още от света.
Кой предава се на Бога
в тези времена.
Ти казваш, че при теб е неизбежно,
готов си да се предадеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »