***

24 нояб. 2009 г., 00:54

Поэзия » Белые стихи

464 0 0

Отдавна няма смисъл във зениците.

Горчи от толкова предчувствия за вярност.

Посоката е все към хоризонта,

но пътищата вече са различни.

И дланите - опънати въжета -

във котви се превърнаха по мръкнало.

Боли от толкова мълчания изтръпнали.

Боли от мисли - слепи недоносчета.

И, знаеш ли, ужасно ми отива

да бъда мащеха на собствената си невярност.

Посока искам, хоризонт

и смисъл от разрошени копнежи.