24.11.2009 г., 0:54 ч.

*** 

  Поезия » Бели стихове
463 0 0

Отдавна няма смисъл във зениците.

Горчи от толкова предчувствия за вярност.

Посоката е все към хоризонта,

но пътищата вече са различни.

И дланите - опънати въжета -

във котви се превърнаха по мръкнало.

Боли от толкова мълчания изтръпнали.

Боли от мисли - слепи недоносчета.

И, знаеш ли, ужасно ми отива

да бъда мащеха на собствената си невярност.

Посока искам, хоризонт

и смисъл от разрошени копнежи.

© Полина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??