29 дек. 2020 г., 11:14

*** 

  Поэзия » Любовная
5.0 (7)
641 1 8
Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!
И исках да съм някъде далече...
Река да бях със бързащи води,
морето да ме спре и утеши,
за да притихвам вечер...
Навън студът замръзваше по хората,
а плам разпали моята душа.
От себе си аз взех искра
и се превърнах във опората – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »