***

29.12.2020 г., 11:14 ч.

Поезия » Любовна

484 1 8

Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!

И исках да съм някъде далече...
Река да бях със бързащи води,
морето да ме спре и утеши,
за да притихвам вечер...

Навън студът замръзваше по хората,
а плам разпали моята душа.
От себе си аз взех искра
и се превърнах във опората –
да устоя...

Не искам в този свят, за друг копнея.
Ще си направя моя си вселена,
със нова слънчева система.
Да дишам! Да обичам! Да живея!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.