Мариела_Георгиева
38 результатов
(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
  309 
  750 
Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното ...
  347 
Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
  357 
НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...
  401 
Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят. ...
  268 
Не те познавам.
И не ми е нужно.
Дори така да казвам имам много.
Ръцете ми са пълни
с нежни чувства. ...
  359 
Танцувай с мене. моля те, ела.
От ъгъла на тротоара ще започнем.
Едно танго или игриво ча-ча-ча.
Или пък този вечен блус с живота,
По Фаустовски спри и погледни ме. ...
  313 
  557 
Не можеш да се възстановиш, преди да осъзнаеш от какво се възстановяваш...
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...
  956 
Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
  744 
Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен. ...
  478 
Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
  418 
Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
  1437 
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
  537  10 
Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
  359 
Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
  765 
Една китара плачеше във автобуса
с прегракналия глас
на стар чудак.
Но никой в песента не се заслуша…
Вратите си отвори автобуса ...
  547 
Покривът на моята къща
е таванът на стаята ми.
От покрива винаги мога да литна,
ако таванът ме пусне до там.
Но ако съборя тавана ...
  431 
Когато правим нещо за някого, това е наш избор и не бива да очакваме нищо в замяна. Още по-малко би трябвало да напомняме на човека какво сме направили за него. Това само би обезсмислило нашето дело в очите на получателя. Никой не обича да се чувства длъжник. Особено за дарове.....
Имаше и такива мо ...
  919 
Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
  1088  15 
Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...
  445 
Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...
  468 
Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...
  411 
1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
  758 
Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
  412 
Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...
  728 
Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание ...
  433 
Имало едно време едно момиче направено от истории....
И един пиян баща, за който историите били загуба на време.....
И една майка, която макар да обичала истории, се страхувала да ги слуша.....
И едно Мече, което ги колекционирало.....
„Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не ...
  577 
Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяр ...
  544 
Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза ...
  552 
Пътят към Йерусалим
минава през Голгота,
а пътят за Голгота
започва от Тук.
Модерният термин за рязкото скачане в леглото, учестеното дишане, ужасения, разконцентриран поглед, потните мишници и страха, заседнал в гърлото като спазматичен тремор, е хипнагогия. Това е състояние на прага на съзнанието, ...
  830 
Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
  559 
Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...
  793 
Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие ...
  463 
Подай ръка
не се страхувай
от мене няма да те заболи
ще те помоля да целуна
ръцете ти ...
  382 
Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях. ...
  440 
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
  1018 
Предложения
: ??:??