Посипа сол в кървяща рана.
Точно ти самата, дето се кълнеше
в обич и приятелство до край.
Нима се чувстваш по-добра.
Вървиш напред с гордо вдигната глава.
Каква ирония на Съдбата.
Застана срещу мен в тъгата.
Сипеше обиди със скоростта на светлината.
А казваше, че ме обичаш.
Но май не е така!
Думи тежки щом изрече
в очите на приятел. ...