Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна
по дрешката от нежно кадифе.
Отиде да целуне залез после
и влюби се в горящото небе.
А аленото пламъче въздъхна
и листчета-искрици разпиля:
"О, нека в детелинка се превърна
и нека спра навеки да цъфтя!
Да бъда огън повече не искам,
ни муза на щастливия поет!
На тъжния, дошъл до мен близо,
да бъда, искам, стръкчето късмет!"
© Деница Ангелова Все права защищены