Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна
по дрешката от нежно кадифе.
Отиде да целуне залез после
и влюби се в горящото небе.
А аленото пламъче въздъхна
и листчета-искрици разпиля:
"О, нека в детелинка се превърна
и нека спра навеки да цъфтя! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up