15.05.2018 г., 15:24 ч.

*** 

  Поезия » Друга
727 2 7

Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.

С перце от лебед повей го докосна
по дрешката от нежно кадифе.
Отиде да целуне залез после
и влюби се в горящото небе.

А аленото пламъче въздъхна
и листчета-искрици разпиля:
"О, нека в детелинка се превърна
и нека спра навеки да цъфтя!

Да бъда огън повече не искам,
ни муза на щастливия поет!
На тъжния, дошъл до мен близо,
да бъда, искам, стръкчето късмет!"

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??