Eipril (Хари Спасов)
1395 5669
15 янв. 2021 г., 07:52

Скулпторът 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
464 1 8
Под длетото прехвърчат искри,
оживява студеният камък.
Проговаря, извиква, крещи
и разпръсва край себе си пламък.
А Маестрото дъх притаява,
като рожба едничка го милва.
От кръвта си до капка дарява,
вечността, тя навеки ги слива.
След година, след десет, след век,
той, художникът, Горе, ще грее!
А до камъкът стар, ще приседне човек
и Маестрото жив ще е, все, ще живее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Все права защищены

Предложения
  • gali (Галина Кръстева) Изписано в душата
    Изписано в душата
  • stivi797 (Стефан Янев) Памяти "Аскольда" 2018
    Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »