Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
15.01.2021 г., 7:52 ч.

Скулпторът 

  Поезия » Друга
425 1 8

Под длетото прехвърчат искри,

оживява студеният камък.

Проговаря, извиква, крещи

и разпръсва край себе си пламък.

 

А Маестрото дъх притаява,

като рожба едничка го милва.

От кръвта си до капка дарява,

вечността, тя навеки ги слива.

 

След година, след десет, след век,

той, художникът, Горе, ще грее!

А до камъкът стар, ще приседне човек

и Маестрото жив ще е, все, ще живее!

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??