26 февр. 2007 г., 08:33

* * * 

  Поэзия
635 0 6
Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан
от рибната тишина.
А хоризонтът е линия
от благослов на Божия ръка.
Пътят е видим за вярата,
допир на слънце с вода.
Ехото от смеха на гларуси
ражда в миг свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??