26 февр. 2007 г., 08:33

* * * 

  Поэзия
591 0 6

Хоризонтът завърза морето

 в края на мойте очи.

Танцуват птици по въжето,

 Небето се пълни с пенливи вълни.

 

Животът пак е надвикан

 от рибната тишина.

А хоризонтът е линия

от благослов на Божия ръка.

 

Пътят е видим за вярата,

 допир на слънце с вода.

Ехото от смеха на гларуси

 ражда в миг свобода.

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??