26.02.2007 г., 8:33 ч.

* * * 

  Поезия
589 0 6

Хоризонтът завърза морето

 в края на мойте очи.

Танцуват птици по въжето,

 Небето се пълни с пенливи вълни.

 

Животът пак е надвикан

 от рибната тишина.

А хоризонтът е линия

от благослов на Божия ръка.

 

Пътят е видим за вярата,

 допир на слънце с вода.

Ехото от смеха на гларуси

 ражда в миг свобода.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??