26 feb 2007, 8:33

* * * 

  Poesía
588 0 6

Хоризонтът завърза морето

 в края на мойте очи.

Танцуват птици по въжето,

 Небето се пълни с пенливи вълни.

 

Животът пак е надвикан

 от рибната тишина.

А хоризонтът е линия

от благослов на Божия ръка.

 

Пътят е видим за вярата,

 допир на слънце с вода.

Ехото от смеха на гларуси

 ражда в миг свобода.

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??