16 дек. 2008 г., 07:31

А някога... 

  Поэзия
660 0 14
 

Кога изгубихме се в делника,

в безличното безмълвие - стопихме се.

Помрачиха се усмивките. Надеждите.

Домът утихна в отчуждение.

 

Прегърнали суровото мълчание,

очите ни се вглеждат в мрака.

Угасихме обичта... със равнодушие.

Убихме я! А някога, така я чакахме!

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??