16 dic 2008, 7:31

А някога... 

  Poesía
659 0 14
 

Кога изгубихме се в делника,

в безличното безмълвие - стопихме се.

Помрачиха се усмивките. Надеждите.

Домът утихна в отчуждение.

 

Прегърнали суровото мълчание,

очите ни се вглеждат в мрака.

Угасихме обичта... със равнодушие.

Убихме я! А някога, така я чакахме!

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??