16.12.2008 г., 7:31 ч.
А някога...
Кога изгубихме се в делника,
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките. Надеждите.
Домът утихна в отчуждение.
Прегърнали суровото мълчание,
очите ни се вглеждат в мрака.
Угасихме обичта... със равнодушие.
Убихме я! А някога, така я чакахме!
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките. Надеждите.
Домът утихна в отчуждение.
Прегърнали суровото мълчание,
очите ни се вглеждат в мрака.
Угасихме обичта... със равнодушие.
Убихме я! А някога, така я чакахме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Здравка Бонева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
