Без корен

БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71

20 апр. 2021 г., 08:48 2021-04-27T22:04:19+03:00

Поэзия » Любовная

805 1 12

Тръгвам бавно и никак не плача,
плаче само разбито небето.
Мокър куфар с илюзии влача,
дъждобран, вече също решето.
Дълги бяха прелютите зими,
пролетта не пропука недрата.
Впили бяхме филизи раними
в мразовитата твърд на земята.
Тръгвам бавно и корена влача -
вече чужд е, а беше си моят.
Махаш вяло, наникъде крачиш.
Слага края ръбът на завоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е включено в:

Първата

БогданаКалъчева

Книги

10,00 BGN

2021-10-02T23:33:42+03:00 1353 2 2