БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71
Apr 20, 2021, 8:48 AM  

Без корен 

  Poetry » Love
640 1 12

Тръгвам бавно и никак не плача,

плаче само разбито небето.

Мокър куфар с илюзии влача,

дъждобран, вече също решето.

 

Дълги бяха прелютите зими,

пролетта не пропука недрата.

Впили бяхме филизи раними

в мразовитата твърд на земята.

 

Тръгвам бавно и корена влача -

вече чужд е, а беше си моят.

Махаш вяло, наникъде крачиш.

Слага края ръбът на завоя. 

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:
Първата
БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) БогданаКалъчева
Книги
Първата
BGN 10.00
  1038  1  2 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви. Радвам се, че стихотворението въздейства и провокира коментари.
  • Махаш вяло, наникъде крачиш.
    Слага края ръбът на завоя. 
    Поздравления за хубавия стих!
  • "Слага края ръбът на завоя."
    Прекрасен стих!
  • Толкова ми е близко като светоусещане. Припознах се.🌱
  • Благодаря за коментарите. Anterez, няма заглавие, защото не намерих подходящо, когато го написах. Сега вероятно бих му дала заглавие "Без корен".
  • Хубав стих! Но защо няма заглавие?!
  • Силно, с прекрасна поанта!
    Много ми хареса!
    Поздравявам те, Богдана!👍
  • "След всяка капка дъжд - различна тишина..." - Иван Методиев
  • "Слага края ръбът на завоя"...
  • Благодаря ви, Миночка и Мария. Дъждът провокира и такива настроения, Миночка. Скоро ще има повече слънце и по-оптимистични творби.
  • Силно, с впечатляващ финал! Браво!👏 Прекрасна метафора: " Слага края ръбът на завоя"!😃
  • Много е хубаво, но защо това отчаяние стяга гърлото.Има ли корен, рано или късно ще подаде клонче.Пожелавам това скоро да се случи!
Random works
: ??:??