3 янв. 2017 г., 21:17

Андромаха (след Троянската война) 

  Поэзия
1045 4 11
Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов -
щафета беззащитна за мъжете.
От Троя я отделяше безкраен ров
и птици падащи след буря от небето...
Видение! Но деколтето й се разшири,
премина сякаш мигом през стената.
Мечтаеше за Хектор да я усмири,
и да я гали жадно по зърната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??