Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов -
щафета беззащитна за мъжете.
От Троя я отделяше безкраен ров
и птици падащи след буря от небето...
Видение! Но деколтето й се разшири,
премина сякаш мигом през стената.
Мечтаеше за Хектор да я усмири,
и да я гали жадно по зърната. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse