3.01.2017 г., 21:17 ч.

Андромаха (след Троянската война) 

  Поезия
982 4 11

Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.

Отиваше във робство без любов -
щафета беззащитна за мъжете.
От Троя я отделяше безкраен ров
и птици падащи след буря от небето...

Видение! Но деколтето й се разшири,
премина сякаш мигом през стената.
Мечтаеше за Хектор да я усмири,
и да я гали жадно по зърната.

Самотна бе сред купища лакеи,
клакьори и безлични същества.
Ласкатели безсрамни, безогледни,
изместили любими божества.

И призракът на бъдното й утре
разплисна изгрев в леден океан.
Жълтеещо око на древен гущер
до силует, прокълнат да е сам.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващо описание на безнадежност! Поздравления!
  • Какво да кажа-браво! Поздрави!
  • Поздравления Младен,нарисувал си цял шедъовър,немея!
  • Много умело преминаваш от един жанр в друг, това винаги ме е удивлявало!
    Младене, приеми моят поздрав!
  • Вариант, който не ми е близък(за мен жена на такъв войн в плен не се оставя да падне), но признавам – отлично си се справил. Чувството е завладяващо. Поздрави!
  • Хубавите женски гърди, истинските..., са едно от най-възбуждащата, естетическа привлекателност, - но след очите и усмивката...!!!
    "Видение! Но деколтето й се разшири,
    премина сякаш мигом през стената.
    Мечтаеше за Хектор да я усмири,
    и да я гали жадно по зърната."
  • Силна творба!
  • Без думи! Благодаря ти за удоволствието да прочета! Поздрави!
  • С удоволствие прочетох! Прекрасен стих!
  • Хубаво и с чувство написано, Младене, няма нищо общо с Холивудслата боза за Троя.
  • Младен хареса ми много.И тази тема владееш добре.Браво. Ценя те изключително много
Предложения
: ??:??