5 июл. 2008 г., 01:08

Апокалипсис 

  Поэзия
538 0 2

 Апокалипсис

 

Черни облаци над земята,
времето плаче сега.
В момента властва тъгата,
съпричастна е тя на безброй сърца.

 

Никой не плаче тук,
просто не е нужно.
Чува се само небесният звук,
дъждовни капки падат задружно.

 

Дъждът еквивалентен на сълзите,
през прозореца гледаш навън.
И знам, че много боли те,
чуваш страшния гръм.

 

Трепери цялото ти тяло,
ръцете ти нервно се потят.
Сякаш времето е полудяло
и капките света рушат.

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нека от сега нататък да няма "Черни облаци" над теб.
  • Мрак...тъмница...окови...черно...затворено...Интересни чувства, провокира творбата ти, у мен...Цялото произведения сякаш има ухание на тъмнина...доста...доста мрачно...
Предложения
: ??:??