5 jul 2008, 1:08

Апокалипсис 

  Poesía
536 0 2

 Апокалипсис

 

Черни облаци над земята,
времето плаче сега.
В момента властва тъгата,
съпричастна е тя на безброй сърца.

 

Никой не плаче тук,
просто не е нужно.
Чува се само небесният звук,
дъждовни капки падат задружно.

 

Дъждът еквивалентен на сълзите,
през прозореца гледаш навън.
И знам, че много боли те,
чуваш страшния гръм.

 

Трепери цялото ти тяло,
ръцете ти нервно се потят.
Сякаш времето е полудяло
и капките света рушат.

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека от сега нататък да няма "Черни облаци" над теб.
  • Мрак...тъмница...окови...черно...затворено...Интересни чувства, провокира творбата ти, у мен...Цялото произведения сякаш има ухание на тъмнина...доста...доста мрачно...
Propuestas
: ??:??