Апокалипсис
Черни облаци над земята,
времето плаче сега.
В момента властва тъгата,
съпричастна е тя на безброй сърца.
Никой не плаче тук,
просто не е нужно.
Чува се само небесният звук,
дъждовни капки падат задружно.
Дъждът еквивалентен на сълзите,
през прозореца гледаш навън.
И знам, че много боли те,
чуваш страшния гръм.
Трепери цялото ти тяло,
ръцете ти нервно се потят.
Сякаш времето е полудяло
и капките света рушат.
© Стефка Георгиева Всички права запазени