най-отдолу съм аз
после пласт върху пласт
портретите на всички любими
хиляда дузини
черните очи скриват сини
гладките ръце се напукват
устните млъкват
един вечно незавършен
купол на църква
детето най-отдолу
и безкрайно отдавна крещи
тихо, ето, рисувам
отново себе си
© Малката Мис Все права защищены